Повече от 10 години всеки геймър се стряска в съня си и пръстите му трепват, готови за нова битка със Злото.
На 15-ти май 2012г., Злото се завърна и сега срещу него се изправят варвари, магьосници, шамани, монаси и ловци на демони.
Добре дошли в света на Diablo 3!
Играта Diablo, създадена от Blizzard, се появява през вече далечната 1996 година. Тя е без нива на трудност, само с три типа герои, които преминават само няколко куеста в един град. Простичка е, но с ясен сюжет, добре замислени герои с балансирани умения, завладяващи детайли в двуизмерната графика. Всичко това е достатъчно за да грабне сърцата и въображението на тогавашните геймъри. И когато през 2000-та година излиза Diablo 2, тези поотраснали вече верни почитатели са още по-приятно изненадани – играта е израстнала и се е усъвършенствала заедно с тях. Diablo 2 е мащабна, но добре обмислена, с много нововъведения, които ни потапят не в един, а в няколко различни призрачни и демонични фентъзи свята. Позволява ни да влезем в кожата на варварин, магьосница, паладин, некромансер, друид, амазонка или професионална убийца, да развием специални умения, да придобием уникални доспехи и оръжия. От 2000-та година до днес – 12 години по-късно – картините на епичните битки с Диабло, Мефисто, Бейл, проблясват в геймърските мисли със синята светлина на ледената магия и с огньовете на демоничния Ад.
16 години след Diablo 1 и 12 години след Diablo 2, в ръцете на поколения геймъри е Diablo 3. Това е поводът да гостуваме на една дама от „старото поколение“ фенове на играта. Представяме ви я с нейния ник-нейм – Червената Соня.
Визитка :
Име : Red Sonya
Възраст : 38 години
Семейно положение : омъжена с 2 деца
Занятие : собствен бизнес в сферата на интериорния дизайн.
– Защо „Червената Соня“?
– Така се казва главната героиня в едноименен филм. Играе я Бриджит Нилсен. Това е един от първите филми на Арнолд Шварценегер. Действието се развива във фантастичен свят, завладян от тиранична вещица. Младата варварка Червената Соня е единственият и последен шанс за избавление. Сюжетът е като куест от Diablo.
– Какво означава да си геймър?
– Да си геймър означава много да обичаш да играеш компютърни игри. То е като да обожаваш киното, книгите, музиката. Потапяш се в един различен свят, който пречупваш през себе си и можеш да го доразвиваш и обогатяваш, да го направиш свой и да се чувстваш добре в него.
– Как можеш да се чувстваш добре в свят, изпълнен с насилие, кървища и смърт, та бил той и измислен?
– Явно е възможно. Но аз не съм сред почитателите на кървавите гърмялки, в които убиваш хора просто за точки. Това не ми е забавно. Харесвам стратегиите и смислените шутъри, като например Metro 33. Играта привлече вниманието ми заради приликата със заглавието „Метро 2033“ на Дмитрий Глуховски. Приятно бях изненадана, че играта е направена по романа.
Всъщност, въпросът ти е много сериозен, защото питаш за игри, които са предназначени за лица над 16-годишна възраст, а масовата им аудитория в България е детска. Въпрос на контрол. Моите деца са под 10-годишна възраст и все още е лесно да ги ограничаваме в интернет достъпа и неподходящите игри. Но с порастването изкушенията ще намерят пробойни в родителския контрол. Запазването на психиката и нормалното поведение на децата е непосилно за родителите в общество, в което всичко е позволено.
– Все пак, нагласата на всички е, че компютърните игри са за децата.
– Не е точно така. Играещите от моето поколение – днешните 40-годишни – никак не са малко. Има си игри за различни възрасти. И това не означава, че игрите за деца са непременно тъпи и елементарни. Любима моя игра, подходяща и за деца във всяка възраст е Age of Empires. Това е стратегия в реално време, базирана на достоверни исторически факти от миналото на много нации – монголи, сарацини, тевтонци, маи, ацтеки, викинги, перси, испанци, франки и т.нт. Има кампании, от които можеш да научиш кой е бил Монтесума, Атила, Ел Сид, ако случайно не знаеш. В течение на играта развиваш избраната от теб нация и тя преминава през различни епохи, правиш много научни и културни открития. Age of Empires излезе през 1997 година и спечели малки и големи. В компютърните зали се събирахме от 8 до 30-годишни и играехме в мрежа с еднакво вълнение и настървение. По това време бях на 22-23 години. Когато излизахме по срещи с тогавашното ми гадже /настоящ съпруг/, влюбено си държахме ръцете и коментирахме специфичните бойни единици на различните народи. Когато след време заживяхме заедно, си събрахме компютрите и играехме в мрежа у дома. Играехме и Diablo 2 в мрежа – колко уши сме си отрязали 🙂
– Разкажи ни за първата си среща с Diablo.
– Редовно четях PCmania. Списанието излизаше с диск с доста полезни неща и един ден на него се оказа Diablo. Първо бях впечатлена от детайлите в облеклото и снаряжението на героите. Двуизмерна графика, разбира се, но аз харесвам двуизмерната графика – оставя място за въображението. От брадвата на Варварина хвърчаха искри, когато прокарваше точилото по нея, щитът и мечът на Паладина проблясваха на светлината на огъня, дългата пола с високи цепки на бедрата на младата Магьосница еротично се полюшваше от среднощния ветрец. Избираш тип герой, даваш му име и се впускаш в епична борба със силите на Злото.
– Какво е мнението ти за Diablo 3?
– Играта е прекрасна, нямам разочарования и забележки. Има много подобрения в геймплея. Вече няма нужда да купуваш свитъци за идентифициране на предмети и телепорти, колбите в колана не са на колонки, но можеш да ги пиеш само с мишката. Няма стамина и противоотрови, но пък има колби за бяло и цветно пране с омекотител 🙂
Улеснено е ползването на специфичните умения на героя, които се активират с 1, 2, 3 и 4 от клавиатурата и вече не се налага превкючване на F-бутоните. Озвучаването на героите е отлично. Фоновата музика е намалена, но пък разговаряш със спътниците си докато се придвижвате. Лошата новина е, че гадовете, които те преследват, не спират до градските порти, а влизат след теб в града и никой не се втурва с ентусиазъм да ти помогне. Когато си смъртно ранен /екранът почервенява/ зрителното ти поле намалява, погледът ти се замъглява и ушите ти се изпълват с ускорения пулс на кръвта. В Diablo 3 не губиш опит и пари щом те убият и не се налага да вземаш доспехите от предишното си тяло. Помощниците, които те съпътстват в битките са доброволци и не плащаш за наемането им.
– С какъв герой играеш сега?
Типовете герои в Diablo 3 са пет – варвари, магьосници, шамани, монаси и ловци на демони. Хубаво е, че всеки от тях има мъжки и женски вариант и позволява по-пълно да се идентифицираш с избрания типаж.
Традиционно играя с магьосница / преди Sorceress, сега Wizard/. Те са красиви, секси, бият се безконтактно, притежават интелигентни умения и яки магии. Магьосницата ми традиционно се казва Red Sonya, макар че трябваше да оставя това име за варварка – това е другия ми любим герой. В момента съм Wizard 25-ти левъл и съм едва във втория град.
– Хардкор магосница ли е Червената Соня?
– Не 🙂 Много тежко изживявам смъртта на хардкор героите си – сякаш чудовищата наистина са убили лично мен. Предполагам, че като изиграя 1-2 пъти цялата игра и добия самочувствие на познавач, това ще ми даде смелост да се пробвам и със смъртен герой.
– Кои са останалите ти любимите игри?
– Харесвам Age of Mitology, която е интересно продължение на Age of Empires, базирано на различни митологии. Need for Speed е прекрасна игра с около двайсетина издания през годините. Неприятното при нея е, че всяка нова версия е по-слаба от предходната. Red Alert е любима моя част от Command & Conquer, която не съм играла от години. Действието се развива през Втората световна война. Ти си шеф на боен екип, в който включваш войници с различни специалности – пехотинец, снайперист, сапьор, тюлен. Трябва да измисляш и реализираш стратегии за завземане и унищожаване на различни обекти и бази на фашистите. Харесвам и Assassin’s Creed, Lord of The Rings, правена по книгата на Толкин и по-скоро – по филма. Играя и Tropiko – чудесна възможност да изпробваш знанията и уменията си в политиката, икономиката, човекознанието 🙂
– Какъв е компютърът ти?
– Старият ми компютър постепенно излезе от строя и се наложи да го сменя. Така че компютърът ми за работа и за игри е съвсем нов – SPEED GAME настолен с мощни параметри. Процесорът е четириядрен Core i7-3770, видеокартата е Radeon 6850 с 1GB GDDR5, има 1TB бърз твърд диск 7200rpm. и оперативна памет 8GB DDR3 1600Mhz Kingston HyperX. Между другото, първоначално купих компютъра без външна видеокарта. Трябва да похваля процесора Intel Ivy Bridge i7 3770 – вграденото му видео е достатъчно добро, за да мога да ползвам пълноценно служебните си графични програми и да играя Diablo 3 и без външно видео.
На мнение съм, че вещи трябва да се купуват само когато наистина имаме нужда от тях и да се използват колкото се може по-дълго – после да се рециклират, ако е възможно. Така генерираме по-малко боклуци и е по-добре за природата, съответно и за нас.
– Ходиш ли на геймърски състезания?
– Не, никога не съм имала желание да участвам в официален геймърски турнир. Предпочитам рок-концертите 🙂
*Технически консултант на интервюто : www.speedcomputers.biz
Барболета Ви благодари, че прочетохте тази статия!
Барболета 